Държавата е измислицата, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали ~ Фредерик БАСТИА
Клод Фредерик Бастиа (1801 ~ 1850) е френски политически мъдрец, икономист и журналист, един от теоретиците на либерализма. Сред най-известните му писания е „ Икономически софизми ” (1845 г.) – алманах с памфлети, публикации и писма, които осмиват стопанските заблуди и узаконените привилегии на епохата. Бастиа е предвестител на актуалните разбирания за налози, страна и политика, капитал и вложения в образованието и стопанска нравственос. През 1846 година основава Асоциацията за свободна търговия. Убеден съперник на получилия известност след Февруарската гражданска война (1848 г.) социализъм. През 1849 година издава есето „ Законът “, в което излага своите възгледи за връзките сред обществото и страната. Творбите му оставят дълбока диря в икономическата и обществена мисъл на ХІХ в.
(1801 ~ 1850)
Из „ Законът “ (1849 г.)
Когато Законът и Моралът си опонират, жителят се изправя пред жестокия избор или да се откаже от визията си за Морал, или да престане да съблюдава Закона.
Трудът самичък по себе си е повинност, а защото индивидът по природа бяга от тегобите, следва – и историята го потвърждава – че на всички места, където ограбването изисква по-малко старания от труда, то доминира и никаква вяра или морал не е в положение да го спре.
Щом онеправданите съсловия си извоюват политически права, първата мисъл, която ги спохожда, не е да сложат завършек на ограбването (това допуска грамотност, каквато те нямат), а да провеждат репресивна система против другите съсловия, която се обръща и против самите тях.
Протекционизмът, социализмът и комунизмът са едно и също растение в три разнообразни стадия от растежа си.
О, мерзавци, вие, които се смятате за толкоз велики, а човечеството за така незначително, реформирайте самите себе си! Тази задача е задоволителна за вас.
След като естествените склонности на човечеството са толкоз неприятни, че се постанова да му бъде отнета свободата, по какъв начин е допустимо тогава уредниците да имат положителни склонности?
Изобщо не мога да си показва по какъв начин братството може да бъде въведено със закон, в случай че свободата не е разрушена със закон и правораздаването не е потъпкано със закон.
Социализмът обърква разграничението сред държавно управление и общество.
По света има прекомерно доста велики хора, прекомерно доста законодатели, уредници, наставници на обществата, национални водачи, татковци на нацията и така нататък Прекалено доста хора се слагат над човечеството, с цел да господстват над него, прекалено много хора считат, че работата им е да го ръководят.
Иска ни се Законът да е освен обективен, само че и филантроп. Не ни задоволява той да подсигурява на всеки жител свободно и спокойно използване на качествата му в полза на неговото физическо, интелектуално и нравствено развитие; пожелаваме от Закона да облива нацията в благополучие, обучение и добродетелност. Това е съблазнителната илюзия на Социализма.
~§~
Из „ Държавата “ (1850)
Държавата е измислицата, посредством която всеки желае да живее за сметка на всички останали.
~§~
Протекционизмът жертва потребителите поради производителя, т.е. задачата поради средствата.
Данъкът е легален обир.
Когато товарите не могат да пресекат границите, пресичат ги армиите.
Когато грабежът стане метод на живот за група хора, те скоро основават за себе си легална система, която им го позволява и честен код, който го популяризира.
* Restauration du portrait officiel Frédéric Bastiat en haute définition et en couleur, commons.wikimedia.org
